Начало                                                                                                        История на Дуранкулак

Резултат от активна проучвателска дейност през последните 40 години край Варна и в Добруджа, и по-специално край с.Дуранкулак (1974-1998), са запълнени много от празнините в историята на този район през новокаменната, каменно-медната и бронзовата епохи.Направените открития хвърлят светлина върху произхода и развитието на обществото, достигнало своя връх в развитието през късната каменно-медна епоха, оставило ни редица забележителни археологически паметници, най-значимият и известният от които е Варненския енеолитен некропол.Тук са проучени енеолитна селищна могила, разположена върху Големия остров в Дуранкулашкото езеро, принадлежащия й некропол на западния му бряг, както и редица други обекти.



Най-ранните следи от заселване в района на Дуранкулашкото езеро се отнасят към късната новокаменна епоха (последна четвърт на VІ хил. пр. Хр.). От това време на западния му бряг са проучени вкопани жилища и принадлежащите им гробове. По-късно селището е било преместно на Големия остров в езерото, който при тогавашното по-ниско ниво наморето е бил свързан със сушата и всъщност е представлявал полуостров.
Там през каменно-медната епоха се образува селищна могила - хълм, възникнал в резултат от построяването на няколко селища едно над друго. Мястото на погребване на мъртвите обаче остава непроменено.

Климатът през новокаменната и каменно-медната епохи е бил по-топъл от днешния, като температурите постепенно са се покачвали, предизвиквайки все по-дълготрайни засушавания. Това довежда до дълбока екологична криза на Балканския полуостров между 4200 и 3800 г. пр. Хр., в резултат от която местното население напуска тези територии.Чак при последвалата промяна към по-влажен климат добруджанските степи биват отново заселени около 3700 г. пр. Хр. от подвижно скотовъдно население, дошло тук от северочерноморските степи.

Некрополът край Дуранкулак е най-големият проучен праисторически некропол в света. В селищната могила Големия остров е установена най-ранната каменна архитектура в Европа. Тук се намира Храмът на Кибела - един от най-големите праисторически некрополи в света, на възраст около две хиляди и петстотин години. В съседство са намерени и останките на най-старото и най-голямо неолитно селище в континентална Европа от 5250 - 3800 пр.н.е.