Ще има ли музей на открито, който да покаже находките на Големия остров в Дуранкулашкото езеро ?

Даниела Тодорова, ръководител на Зелен образователен център – Шабла за срещата си със зам. министъра на културата проф. д-р Бони Петрунова и проектите за археологическия обект „Големия остров“ в Дуранкулашкото езеро пред в-к Изгрев.

– Г-жо Тодорова, какъв беше поводът за срещата с проф. Петрунова?

– Повод стана предпроектно проучване за разработване на идеен проект, свързан с археологическия обект „Големия остров“ на Дуранкулашкото езеро. Очаква се скоро да бъде дадена „зелена улица“ на програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния. Мислим върху вариант да включим тази туристически атрактивна дестинация в разработването на проект и по тази причина заедно с кмета, проф. Райна Бърдарева, поискахме среща в Министерството на културата. Това беше много необходима среща, тъй като има редица неизяснени неща около статута и оттам – около начина на управление на Големия остров.

– Как протече срещата с зам. министъра?

– Можем да сме доволни. Проф. Петрунова е действащ археолог и е отлично запозната с материята. Тя разбира историческата значимост на обекта край Дуранкулак и веднага ни даде съвсем конкретни насоки за по-нататъшни действия. Стана ясно, че на първо място трябва да се назначи комисия, която да определи какъв е статута, режима и границите на обекта, както и да се установи дали той разполага с археологическа карта. След това ще се поиска от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) да регламентират какви действия могат да се извършват на Големия остров с оглед опазване на застрашени паметници, каквито са храма на Кибела и средновековната укрепителна стена. Също получихме препоръка да подадем заявление, за да бъдем включени в списъка с паметници на културата с национално значение. Това ще ни осигури ежегодна финансова подкрепа от държавата и ще подпомогне общината при разработване и стопанисване на обекта.

– Каква е цялостната ви визия за проекта?

– Най-общо казано: изграждане на музей на открито, който да покаже значимостта на находките на Големия остров, да ги направи достъпни и атрактивни за туристите и в същото време да не се предприемат действия, които биха попречили на една бъдеща изследователска дейност. Необходимо е да се извършат спасителни дейности за поддръжката на храма на Кибела, който е единственият на Балканския полуостров, известен до този момент, вкопан в скала. Предвижда се ремонт на покритието му, отводняване и дейности за цялостното му укрепване.

– Оптимист ли сте, че нещата ще се случат?

– Известна доза оптимизъм е необходима при старта на всяко едно начинание. Но в случая оптимист съм не само аз. Видях реакцията на проф. Петрунова, на археолога Иво Вайсов, работил близо 30 години на обекта, задочно на проф. Хенриета Тодорова, откривател на обекта и автор на основополагащите научни разработки по археологическото ни находище. Всички те дадоха подкрепата си и изразиха загриженост за Големия остров, както и убеденост, че той трябва да заеме своето достойно място сред най-важните културно-исторически обекти в страната.

– На какъв етап е подготовката на проекта?

Сега сме на етап набелязване на предстоящите проектни дейности и провеждане на консултации с експерти-археолози. В тази връзка на 23 февруари от 10 часа предстои откриване на изложба в Зелен образователен център, насочена към цялата общественост на Шабла. Тогава ще бъдат представени идейни проекти на студенти дипломанти, специалност Археология от Варненски свободен университет, които са провеждали обучения на място на Големия остров. Идейните проекти съдържат техните предложения за разработване на Големия остров като туристическа дестинация и ние можем да черпим концепции и хрумвания от техните дипломни работи. Използвам случая да поканя на това представяне всички шабленци, които имат интереси в тази насока или просто са любопитни да научат повече за бъдещето на Големия остров като част от културното наследство в общината.